Ученето е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, като запазва своето основно свойство. Училището, като част от живота на детето е задължително и следователно скучно, отегчително и т.н. Този негативизъм у децата се проявява от една страна заради задължителните програми, които те трябва да следват. Няма как едно дете да харесва и учи с желание всички задължителни дисциплини. Ето защо заниманията извън училище един път запълват свободното време на ученика и го предпазват от безцелно шляене, срещи с непознати и опасни хора, които биха могли да го подбудят към вредни навици; в извънкласната дейност ученикът има възможност да се занимава с любимите си неща, да открие и развива определени заложби, които да обогатят по-нататъшното му развитие като личност; извънкласната дейност възпитава и хуманност.
Извънурочната дейност е онази, която се осъществява от ученика извън задължителните учебни занятия, които са определени в учебните програма и план. Тази дейност се нарича още извънкласна дейност. Организира се от специално създадени за целта институции и създава условия и фактори за развитието на децата. Основната полза от такива дейности е, че те дават възможност на детето да развива собственото си „АЗ” в различни житейски ситуации. Целта на такива занятия са да удовлетворяват интересите и потребностите на детето в свободното им време. Извънкласните дейности не са подчинени на задължителни държавни документи, а са подчинени по-скоро на свободния избор за вид, форма и реализация на детето. За разлика от традиционните форми на педагогическо взаимодействие, извънкласната дейност е гъвкава, мобилна и целесъобразна. Може да се организира в или извън училището, в специализираните за това институции – центрове за личностно развитие, читалища, различни културни институти. Специфична особеност на този вид дейност е, че тя позволява да се утвърждава хуманността и толерантността в отношенията между децата. Така те придобиват полезни навици и израстват с по-висок морал и по-добра ценностна система. Извънкласната дейност е привлекателна тъй като има доброволен характер, ученикът има реално право на избор на вид и форма и е непосредствено свързана с една бъдеща професионална реализация.
- Цели и принципи на извънучилищата и извънкласна дейност (ИИД)
Извънучилищните дейности са средство за управление и постигане на по-качествено образование. Те служат за регулация на поставените образователни и възпитателни цели. Променят нагласи и практики с цел подобряване на функционирането на основните образователни институции и подпомагат развитието на личността на ученика.
2.1. Специфични цели:
- намаляване на отсъствията;
- овладяване и превенция на агресията;
- повишаване на грамотността;
- подобряване на мотивацията;
- подобряване на училищната среда;
- мотивиране на творчески тип поведение ;
- стимулиране личностното развитие на учениците.
2.2. Основни принципи:
- Принцип на последователност и системност – ИИД е съобразена с образователните потребности, систематичността на изложение на материала и с интересите на ученика;
- Принцип на доброволността – учениците избират сами формата на занятия, която ги интересува. Това се отнася към факултативните познания, клубове, секции, групи по интереси, а също и към записването в извън-училищни образователни учреждения;
- Принцип на обществената насоченост – дейността има обществено значим характер, отговаря на актуални задачи за развитие на страната, свързана е с постижения на съвременната наука, техника, култура, изкуство;
- Принцип на инициативата и самодейността – ИИД отчита желанието на самите ученици, основава се на техните инициативни предложения;
- Принцип на занимателност – използване на интерактивни методи на работа;
- Принцип на отчитане на дидактическата връзка на теорията с практиката – формиране на умения у учениците за прилагане на получените знания в учебния процес;
- Принцип на непрекъснатост – необходимост през цялата учебна година да се провеждат ИИД.
- Приоритетни направления на ИИД
Извънурочните дейности са с разнообразно съдържание. През 1997 г. научен колектив от специалисти в областта на извънкласните дейности и ръководители на извънучилищни институции разработва първия вариант на стандарт за извънурочна дейност. Авторите изхождат от тезата, че личността на детето стои в центъра на този вид дейност. Затова определят, че направленията трябва да бъдат с оглед на личността. Те предлагат следните направления, като всяко едно от тях има своите специфични особености:
– Личност-общество;
– Личност-научно и техническо творчество;
– Личност-художествено творчество;
– Личност-физическа култура, спорт, туризъм;
– Личност-труд и професия;